Страните от ЕС трябва да отделят много по-голямо внимание на разработването на ефективни механизми за ценообразуване на въглерода, отколкото на предоставянето на субсидии за електроенергия от възобновяеми източници, ако искат да стимулират декарбонизацията, според изследователския институт „Грантъм“ за изменението на климата и околната среда. Изследването бе представено преди дни от академичната институция пред политиците в Брюксел. То изтъква, че декарбонизацията на енергийния сектор в ЕС сега навлиза в „нова фаза“ благодарение на драстично намаляващите разходи за възобновяеми източници като вятърна и слънчева енергия. Това означава, че скоро този бранш няма да се нуждае от държавни субсидии за насърчаване на ВЕИ развитието.
В същото време ЕС, ако иска да постигне целите си за намаляване на парниковите емисии, ще трябва да въведе по-сериозни политики, за да изпълни амбициозната цел за намаляване на годишните емисии с 40% до 2030 година спрямо нивата от 1990 г., според доклада, финансиран от норвежката енергийна компания Statkraft.
Цената за въглерода, включително чрез системата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС, представлява много по-влиятелно и по-рентабилно рентабилно средство за намаляване на парниковите газове в енергийния сектор в Европа от който и да е друг инструмент. Този подход има потенциала да насърчи по-масовото използване на „зрели“ нисковъглеродни източници на електроенергия – при това много повече от държавната подкрепа за възобновяеми енергийни източници.
Миналия месец евродепутатите от ЕС постигнаха временно споразумение за преразглеждане на СТЕ за периода след 2020 г. Зелените активисти обаче заявиха, че предложените реформи са твърде меки, за да постигнат значително понижение на емисиите в Европа и да помогнат на континента да постигне целите си по споразумението от Париж.
Анализът на учените твърди, че създаването на ефективно ценообразуване за въглеродните емисии чрез СТЕ ще бъде от решаващо значение за постигането на целите на ЕС за намаляване на емисиите. Това ще е много по-ефективно от въвеждането на „въглищен данък“, данък върху потреблението на електроенергия или предлагането на субсидии за специфични технологии.
Източник: greentech.bg