Като професия, която се намира на мястото, където хората и природата се срещат, ландшафтната архитектура разполага с разнообразни средства и материали, за да възстанови диалога между човека и красивото, между него и живота.
Какво е това ландшафтна архитектура?
Най-общо казано, това е професия, която се занимава с цялостното оформяне на пространствата извън сградите. Както с дизайна на малки, с големина между 50 и 5 000 кв.м места, така и с планирането на големи територии като магистрали и национални паркове. Как оптимално да се организира пространството и да се съвместят разнообразните му функции като в същото време то има красив рисунък, какви настилки ще се използват, какви ще са нивата на терена, какви ще са детайлите в него? А биологичното разнообразие и видовете растения? Отговор на всички тези въпроси дават ландшафтните архитекти.
У нас ландшафтната архитектура се асоциира често с решаването на практични неща като определяне на местата, откъдето ще минат алеите, къде ще има водна площ или пергола, какви видове растения ще се използват. Друга често срещана представа е, че при ландшафтната архитектура става реч само за „озеленяване” т.е. единствено за избор на подходящи видове растения за определено място. В нашата национална ценностна система засега не присъства качественото и задълбочено обмисляне на външното пространство. Причината за това, според мен, е проста – у нас това е сравнително нова професия, като академична специалност съществува от 65 години, и липсва достатъчна информираност и познаване на огромните й възможности и потенциал.
Отношението ни лесно може да се промени – нужно е само да разширим съзнанието си. Можем да се вдъхновим и научим от държавите, които имат дългогодишни традиции в оформянето на външни пространства и в чиято ценностна система дизайнът на заобикалящото е важен. Когато се оформя едно място е важно да се улови неговият дух, да се създаде пространство, което „принадлежи” на точно това конкретно място и е вписано хармонично в точно това обкръжение.
Важно е също така всеки проект да има концепция т.е. идея или замисъл, причина поради която нещата в него „се случват” точно по точно този начин. Във всекидневния живот хората (освен проектантите) рядко се замислят за качеството на тяхното обкръжение, но подсъзнателно всеки го чувства. Защото всички ние мислим и действаме различно според обкръжението. Качеството на това, което ни заобикаля влияе пряко на всеки от нас, на начина ни на живот, а също и цялостно на света. Когато сме заобиколени от красивото и смисленото, ние се чувстваме и действаме по различен начин – релаксираме, зареждаме се, вдъхновяваме се, мечтаем, взимаме иновативни решения.
Една съвременна (от последните 30-тина години) и много вдъхновяваща тенденция в ландшафтната архитектура е екологичното изкуство. То представлява съчетание между ландшафтна архитектура, екология и изкуство. Целта на всеки проект е да разреши съществуващо екологично предизвикателство, като в същото време има концептуален замисъл и е визуално изразителен. Екологичното изкуство подхожда цялостно, то съчетава практичност с философски замисъл. И такъв един подход съответства на съвременните ни потребности – да ставаме все по-осъзнати и животът и преживяванията ни да са все по-качествени.
Един от начините да се зареждаме в ежедневието е като оформим място, което има очарование. Погрешно е разбирането, че е необходимо да разполагаме с много време, много средства или голямо пространство, за да го постигнем. Перваз на прозорец, балкон, покрив на гараж, малък вътрешен двор или част от интериора ни могат да се превърнат в нашия източник на вдъхновение в ежедневието. Ако оформянето им е направено обмислено, с правилното отношение и по отговарящ на индивидуалните ни нужди начин.
Източник: uspelite.bg